Илюзия, превърната в реалност

Небето е екран... Сълзи на ситен дъжд обгръщат в пелена контурите на този свят тъй несъвършен. Разпръснати листа танцуват в ням мираж. Душите ни прегръщат и се молят да се слеем с есента. Не се страхувай... Подай ръка, ела на танц. Забравѝ за всичко, което си познавал. Ще отлетим като листа отронени, отхвърлили това, което ни задържа. Всичко е илюзия, повярвай. Всичко е рисунка на душите ни, разтворили се в есен листопадна. Сълзи, замръзнали в слана блестяща. Съдби отронени... Дъждът ръми без глас. Целува есента. Превръщаме се в капки бели, потънали в тъгата й, за да я пречистим. Да й дадем надежда, в която да се влее. И до следващото проявление да преживее. Върви до мен... Ще бъдем есен. Като листата ще танцуваме в безкрая светещ. Прегръщай с мисъл този свят, създаден от енергия неограничена, за да се обичаме и да изживеем радост. Повярвай ми, последвай ме по стъпките на разтопилата се есен. Ще бъдем две листа копнежни, чертаещи картини по всемира – като декор на бъдеще, обгърнато в потайност... Небето е екран... А в него ние, разтворени в сълзите на дъжда. Възкръснали от нищото, танцуваме в небесния безкрай на вечността. Макар и холограмни, творим илюзията, че сме себе си. Илюзия, превърната в реалност, записана от стъпките ни тихи чрез изначалната вселенска азбука...